Съраунд системи

Изминаха почти 10 години откакто съраунд системите навлязоха от кино салоните в домовете на хората и вече дори децата могат да сглобят елементарно домашно кино, като просто включат аудио изходите на DVD-то  към обикновен стерео усилвател свързан към две колони. Разбира се така няма да се получи точно съраунд усещане дори да притежавате и най-големия широкоекранен телевизор.
За да се добие желания пълен „кино” сблъсък на въздействие и за да се почуства разликата трябва да разполагате с аудио-видео ресивър, който да слее картината от телевизора със звука от колоните, така че да се получи едно цяло съраунд усещане. И така първото условие за да имате съраунд звук е спазено, но дори с инсталирането на мощна домашна кино система с DTS- ресивър, две съраунд колони, център(един или два), събуфер и две фронт колони, няма да се почуства особенно подобрение, ако все още нямате идея къде да се поставят колоните…

В тази статия ще предложим някои специфични варианти за разполагането на колоните при съраунд системите, които можем да адаптираме към формата и декора на вашата „стая за слушане”.

Фиг.1 ни показва типичното наместване на колоните за кино със съраунд озвучаване. Диаграмата показва трите точки за поставянето на говорителите, които имат важна роля и за домашните устройства:

фиг.1

*Акустично просветващ екран който скрива предните колони в киното.

Лявата и дясната колони са приблизително отдалечени на разстояние приблизително широчината на екрана. По принцип предните колони се нареждат зад прожекционния екран, който е снабден с хиляди тънки много малки дупчици наречени акустични светлинки. Трите главни предни колони – лява, централна и дясна са зад картината от екрана, но също може и да се разположат наполвина отдалечени от него(1/2 разстояние).

Субуферът не е задължително да е поставен в симетрична връзка с главните предни колони. Типичното кино има много съраунд колони, и в комбинация с предните колони се получава така че публиката чува звука от всички страни.

Сега ще обсъдим друга озвучителна схема, такава съществува под различни варианти на свързване в домашните устройства.

фиг.2

Фиг.2 ни показва какъв тип оформление на колоните се препоръчва за официални тестове при оценка на звука при различни разкодирващи схеми за телевизионни системи от типа HDTV. Трите най-важни положения тук са:

–  Всички колони стоят на равно разстояние от слушателя.

–  Разположението на фронт колоните се базира на традиционната(но не и най-оптимална) схема на „равностранен триъгълник” стерео оформление, лявата и дясната колони са така разположени, че да сключват ъгъл от 30 със слушателя, или 60 градусово разположение.

–  Съраунд колоните не са плътно зад слушащият, а са повече изтеглени в страни.

Въоражени с по-горе споменатите съраунд факти от живота, вече можем да разнищим проблема за разположението на домашните кино колони за да постигнем най-добри резултати. Ще започнем с разположението от предната страна.

ЛЯВА, ДЯСНА, ЦЕНТЪР

Да решм къде ще е централната колона е лесно, тя трябва да е възможно най-близо до средата на видео-екрана. Някои ресивъри осигуряват двойна мощност за две централни колони, които би трябвало да се поставят във всеки един от краищата на екрана. Ако се изкушавате да предпочетете този начин, по причини свързани с пространството и обзавеждането, първо опитайте по-евтиния вариант на разположение с всичко на всичко само една централна колона. Когато превключвате вашия съраунд декодер за постигане на фантом ефект, чрез операция канализирана през централния канал. Имайте в предвид, че създаването на илюзионна картина през централния канал е подходящо за малки помощения, където екрана е рзположен много близо. Този вариант е по-предпочитан от варианта с озвучаване на помещението от предните две фронт колони, така че единственната централна колона си остава най-оптималния избор в този случай.

Не така обаче стои случая с двете фронт колони, поставянето на лявата и дясната колони е лесно само ако имате много голям екран, в противен случай широчината на екрана реално винаги ще бъде по-малка от разстоянието между двете фронт колони т.е. не както е при устройството на кината, което разгледахме по-горе(ширината на екрана там е по-голяма от разстоянието).

Ограниченията, които произтичат от домашното пространство не могат да се избегнат без да използвате широкоекранна прожекционна система.

Не е задължително да се придържате стриктно към традиционната схема за триъгълника от 60 град. Между слушателя, лявата и дясна колона – позицията на 60 град. Се основава само на традиционни схващания. Няма комбинация от психо-акустични причини и инженерни доводи, която да ни диктува точното 60 град. Разпростиране ляво/дясно. Съществува обаче психо-акустично доказателство което се явява в полза на зрителя на малкия екран. По-тясното разположение – само по 46 град. (от по 23град. От всяка страна) осигурява минимум изкривяване на звука за близко разположения слушател. Поставени в ъгъла – колоните е малко вероятно да се възприемат като източници на звук сами по себе си, по-скоро тогава звуковата ни предства ще се определя най-вече от качеството на записа. Точно това е нужно на домашната кино система: по-стеснено разполагане ляво/дясно, което по-добре да пасва с образа и същевременно все пак да е достатъчно широко за да осигури достатъчно добра представа и внушение.

Няма нужда да сте маниакално прецизни с тези ъгли, ще получите 60 град. Разпросранение, когато лявата и дясната колони сключат равностранен триъгълник с позицията на слушателя. За по-тясното 46град. Разпространение отдалечете колоните – лявата и дясната на около 25см разстояние от всеки крак, когато сте на позицията за слушане. Може също да използвате някои често пренебрегвани начини за подобрение на звука през предния централен канал. Спомнете си че предните колони в кината е обичайно да се разполагат горе-долу на разстояние равно на полвината от широчината на екрана. В домашни условия би трябвало да се стремите да направите възможно най-късото разстояние от средата на централната колона до хоризонталната линия, фиг.3.

фиг.3

Промушвайки през акустичните среди на лявата и дясната колона,  тази хоризонтална линия трябва да е възможно най-близо до средата на картината. Ако височината на монитора е възможно да се приспособява, може да го нагласите малко по-близо до централната линия, която образуват колоните. Имайте впредвид обаче, че асоцияцията на кино и телевизионните инженери на САЩ препоръчва че за по-критично гледане центърът на телевизионният екран трябва да бъде или леко под линията на очите или точно да съвпада с нея. В това отношение кината са далеч от възможно най-оптималната позиция за гледане, тъй като при тях седалките са така направени, че те карат да поглеждаш нагоре към екрана.

Много колони от типа домашно кино съзнателно са ограничили вертикалното звуково разпръскване. За най-доро високочестотно изпълнение акустичните центрове на подобни колони би трябвало винаги да бъдат възможно най-близко до нивото на вашите уши когато сте в седнало положение. Ако това не е възможно, опитайте се да наклоните колоните напред или назад, така че предните им панели да са насочени към височината на ушите в седяща позиция за слушане. Докато фиг.2 ни показва предните колони стоящи на равно разстояние от мястото за слушане, то има възможност по някога да получите много интересни резултати като размествате централната колона напред назад съобразно с лявата и дясната колони. Но така или иначе – ако получите някакви подобрения в звука, в съчетанието на тоновете, прецизността на картината – точността и правилното звучене зависят от отделните включени в системата колони и от мебелите близо до тях.